Пътят и мястото на България в Северноатлантическия договор   Краят на Втората

Пътят и мястото на България в Северноатлантическия контракт

 

Краят на Втората международна война носи вместо обединяване и мир, ново разделяне и опълчване. Половин Европа попада под властта на Сталин и Съветския съюз за 45 години. „ Сигурността на света изисква ново единение в Европа, от което никоя нация не трябва трайно да бъде отхвърлена ”, акцентира английският министър председател Уинстън Чърчил в своята популярна тирада в колежа Уестминстър, в американския град Фултън.

 
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море, Желязна завеса се спусна над целия континент. От друга страна отхвърлям концепцията, че нова война е неизбежна, още повече че е идна. Не имам вяра, че Съветска Русия желае война. От това, което съм видял по време на войната от нашите съветски съдружници, съм уверен че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко почитание, в сравнение с към слабостта, изключително военната уязвимост.
Уинстън Чърчил, министър председател на Англия (1940 – 1945 и 1951 – 1955), 5.03. 1946

Две години по-късно Москва провокира първата огромна рецесия сред Изтока и Запада с блокадата на Берлин, окупиран от съдружниците – Съединени американски щати, Англия, Франция и Съюз на съветските социалистически републики - от юни 1948 до май 1949 година Този акт е един от катализаторите за построяването на нов защитителен съюз – на 4 април 1949 година във Вашингтон 12 страни подписват Северноатлантическия контракт.

 
Има хора, които настояват, че този контракт е нападателен акт от страна на нациите, които обикалят Северния Атлантик. Това е безусловно погрешно. За нас войната не е неизбежна. Ние не имаме вяра, че има слепи приливи в историята. В наше време сме виждали смели хора да преодоляват трудности, които наподобяват непреодолими. Хората с кураж и визия към момента могат да дефинират сами ориста си, да избират робството или свободата, войната или мира. Не се колебая кое ще изберат.
Хари Труман, президент на Съединени американски щати /1945 – 1953/, 04.04.1949
Сигурността и свободата на Европа не беше обезпечена, защото според идеологията на Комунистическа партия на Съветския съюз, комунизмът трябваше да се разпростре и да господства върху цялото земно кълбо. Тогава възника фамозната идея за възпирането, стартирана за първи път от младия американски посланик в Москва Джордж Кенън, чиято съществена цел не е да бъде нападната Русия, нито даже да бъде военно преодолян Съюз на съветските социалистически републики. Основната цел при Кенън и неговите почитатели е да се сътвори такава военна мощност на Запад, която да респектира по подобен метод руските въоръжени сили, че те да не са в положение да помислят за настъпателна интервенция във връзка с Европа. Никога, даже още в началния стадий след Втората международна война, не е имало тезис в западната теоретична и стратегическа мисъл, който да е нападателен и нападателен във връзка с Съветския съюз.
проф. Румен Кънчев – някогашен зам.-министър на защитата

Съветският съюз основава собствен личен боен блок, наименуван Варшавски контракт. Неговата роля на хартия е отбранителна, само че през годините е употребен от Кремъл за угнетяване на свободната воля на страните от социалистическия лагер – Берлинският протест от 1953 година, Унгарското въстание от 1956 година, Пражката пролет от 1968 година, събитията в Полша през 1980 година

 
Варшавският контракт е основан, с цел да пази източноевропейците от Запада. Но Западът в никакъв случай не е посочвал източноевропейците като собствен зложелател! Този боен блок бе основан, с цел да бъде осъществен цялостен военно-стратегически надзор върху Европа от страна на Москва. И дано да кажем и обстоятелства – за целия интервал на Студената война в стандартно отношение Русия имаше цялостно предимство в Европа. Краят на Студената война приключи с 33 хиляди танка, дислоцирани в Централна Европа и фланговете. Същевременно в тактическо нуклеарно оръжие Съюз на съветските социалистически републики превъзхождаше поотделно всяка една от страните в Централна и Западна Европа.
проф. Румен Кънчев – някогашен зам.-министър на защитата

Падането на Берлинската стена постави края на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа и сложи началото на  желанието на народите от тези страни за демократично развиване. Идеята да отхвърлят контрола на Кремъл и да се причислят към свободния свят е голяма. У нас първи за участие на България в НАТО заприказва още във Великото национално заседание през 1990 година депутатът от Съюз на демократичните сили Соломон Паси. На власт е преименуваната комунистическа партия, отпред с Андрей Луканов и Александър Лилов.

 
Точно на това място, позволете ми да насочва едно запитване към българското държавно управление, подкрепяйки това, което беше казано, че „ някой би трябвало да пази тази страна ”, изследва ли българското държавно управление опцията България да стане член на НАТО?
Соломон Паси – народен представител от Съюз на демократичните сили във Велико народно събрание, 02.08.1990

„ Чест прави на Соломон Паси, че сложи този въпрос, а ролята на Атлантическия клуб беше доста сериозна в процеса към присъединение към НАТО. Но същинският куражлия беше служебният министър-председател през 1997 година Стефан Софиянски, който бързо схвана тази концепция. Той по принцип е доста възприемчив и образован човек като незабавно изиска да се сътвори работна група, която да приготви текст, с който да заявим, че България желае да стане член на НАТО “, приомня проф. Кънчев.

 
Това беше единственият метод в България да се покаже, че има смяна и че процесите са необратими. Ние нямахме пари, инфлацията беше доста тежка, някогашните комунисти бяха още доста мощни, дори не се знаеха още резултатите от изборите, даваха се уравновесени прогнози. Те изкараха като мъжество връщането на мандата (б.ред. - на 4 фев. 1997 година под натиска на всенародни митинги Николай Добрев, номиниран за министър-председател от Българска социалистическа партия, връща мандата на президента Петър Стоянов) и се пробваха да извлекат позитиви. Международната общност гледаше на нас с безусловно съмнение. Единственият метод, без да харчим пари, да покажем, че процесът в България е необратим, беше това решение.
Стефан Софиянски – служебен-министър ръководител - 1997г.
Президентът Петър Стоянов, откакто се схванаха на Консултативния съвет по национална сигурност и в границите на два дни всички политически сили върнаха мандата за сформиране на държавно управление, назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски. Първата задача, която президентът Стоянов разпореди на този кабинет, беше решение да се подаде молба за участие в НАТО. Това беше извънредно важно; датата бе 15 фев. 1997 година Три дни по-рано служебното държавно управление встъпи в служба и това бе първото съвещание с първа точка подготовката на тази молба. На „ Дондуков “ 2 подготвяхме материалите, никой не знаеше по какъв начин става това, нямахме никакъв опит за това по какъв начин се подава молба за участие в НАТО. Истината беше, че това бе основен въпрос, с цел да не се изпусне периода, тъй като през юли бе срещата на върха в Мадрид, на която щеше да се вземе решение за разширението.
Илия Лазаров - шеф на кабинета на Петър Стоянов /1997 - 2002/

„ Ние разбирахме НАТО като основен ценностен съставен елемент на европейската цивилизация, към която България постоянно е принадлежала и в никакъв случай не сме имали схващане, че не сме част от Европа. Ние разбирахме НАТО не толкоз като боен съюз, колкото като ценностен съюз, който носи полезностите на европейската еднаквост “, споделя проф. Кънчев.

Действията на България по време на Косовската рецесия през 1999 година, когато страни от Алианса предпремат въздушни офанзиви против режима на Слободан Милошевич в Югославия, провел етническо пречистване на региона, довело до бежанска вълна от стотици хиляди хора в прилежащите Албания и Македония, са решаващи за последвалото присъединение към пакта.

 
Това беше характерен тест на коя страна на историята е България. Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова чудесно схванаха, че това е тест за нашата външна политика и национална сигурност. Спомням си, че тогава в 2 часа през нощта бяхме извикани в Министерския съвет, с цел да се приготви решението за прекъсването и то беше взето доста бързо (б.ред. - държавното управление на Иван Костов не позволява на съветски самолети да прелетят над въздушното ни пространство). Спомням си, че починалият вицепремиер Александър Божков ми позвъни по телефона и ми сподели: „ Румене, би трябвало да дойдеш в Министерския съвет, изпратил съм ти кола. ” Това бе основен миг, защото предотврати стратегическата посока за развиване на Балканите. Руснаците се готвиха да стоварят два полка въздушен десант на едно от летищата до Белград. Те щяха да заемат позиции и в действителност да не разрешат да се развият процесите на Балканите по този метод, по който в този момент се развиват.
проф. Румен Кънчев – някогашен зам.-министър на защитата
Каква би била днешната обстановка в Европа, в случай че НАТО беше приел намека да не се уголемява. И в случай че заплашителните гласове, които се опълчиха на намесата на НАТО в Косово, бяха взети под внимание. Централна Европа, в това число балтийските страни, щяха да се почувстват мощно уязвими, а Югоизточна Европа щеше да бъде зона на спор.
Збигнев Бжежински, консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, 10.05.2001
При участието в НАТО на дадена страна постоянно има спор в американския конгрес, в комисията по защита и въоръжение. В тези диспути вземат участие доста известни политически дейци, които рапортуват за готовността на съответната страна. При нас докладчик беше Збигнев Бжежински. И когато той стартира да приказва, първото нещо, което сподели беше фразата – и в този момент си я припомням – „ Дори единствено този факт (б.ред. - дейностите на България в Косовската криза) да беше налице, България би трябвало да бъде призната! “ Така външната политика на държавното управление ни беше съответно оценена и оттова пътят беше малко по-лесен.
проф. Румен Кънчев – някогашен зам.-министър на защитата

Как бе оценена България като бъдеще съдружник и сътрудник в Северноатлантическия алианс, демонстрира първото посещаване на американски президент в България. На 21 ноември 1999 година Бил Клинтън идва на държавна аудиенция у нас.

 
Преди всичко съм доста признателен за поддръжката, която съдружниците получиха по време на спора в Косово и за посоката, поета от България при този президент и освен това държавно управление. Ние сме ангажирани да поддържаме България в дълготраен проект, стопански, политически и военно. Мисля, че ще го вършим доста години и го чакам с неспокойствие.
Бил Клинтън – президент на Съединени американски щати /1993 – 2001/, 22.11.1999

След присъединяване на България във военни задачи в Косово, Ирак и Афганистан, на 2 април 2004 година в Брюксел пред щаб квартирата на НАТО тържествено се издига българският байрак и страната ни става пълновръстен член на Алианса.